Първите въпроси, който ми бяха зададени, когато започнах да преподавам подхода за растителното царство и неговата класификация бяха:
- Защо класификацията и категоризацията са важни, когато ние вярваме в индивидуализацията?
- Колко от нас напълно се объркват докато четат Материя медика или Реперториума и губят връзката между подобните лекарства или семействата?
- Колко от нас (особено тези, които работят с Метода на усещанията) след като са прочели Класификацията на растенията, са прочели отделните лекарства от ММ/Реперториума/източника?
- Колко от нас при избора на лекарство първо прочитат Таблицата/Схемата на Якир/Шолтън и след това Материя Медика?
Тъй като аз винаги го правя, открих моите отговори четейки нашите майстори. Те са оставили скъпоценни откъси в своите трудове и лекции, и по тази причина цитирам Х. А. Робъртс.
“Ако ние притежавахме научен подход към нашата Материя Медика, бихме могли да я превърнем в основа при изучаването на медицина; но в настоящия момент не можем да очакваме създаването на нещо задоволително при такава несигурна и непълна база… Паметта не е в състояние да задържи нещо, което не е във връзка с нещо друго; една идея се припомня лесно само, когато е свързана с други идеи… Надяваме се, не е много далеч времето, когато ще можем да говорим за предмета на нашата наука по начина, по който историците говорят за тяхната - когато, също като тях, сме в състояние да дадем пълно описание на нашите обекти без да се докосваме до маловажни въпроси. Надяваме се да наближава времето, когато ще знаем кое е важно и кое не в нашата Материя Медика."
През 2005 година Владимир Слотски, професор и директор на Центъра за когнитивни науки в Щатския университет в Охайо и Анна Фишер, завършващ студент в същия университет, провеждат съвместно проучване.
“С повишаването на интелигентността си, хората започват да поставят всичко в категории и цената, която плащат за това е занижената точност на паметта за индивидуалните разлики”. С други думи, ние не успяваме да видим този детайл, който не само пали искрата на нови мисли и по-добри заключения, но и който придава цвят на иначе монохромния обхват на мисълта.
Проучването на Слотски и Фишер включва тест, в който деца на пет, седем и единайсет години, както и деца в колежанска възраст, са помолени да разгледат снимка на котка, за която им е казано, че има “бета клетки в тялото си”.
После на групите били показани трийсет снимки на други животни (котки, мечки и птици) и били попитани дали всяко животно има бета клетки в тялото си. След това им напомнили, че само котките имат бета клетки в телата си. Накрая, на участниците били показани още двадесет и осем снимки на животни и трябвало да определят кои от тях са виждали преди. Резултатите показали, че петгодишните най-точно са запомнили кои от животните са виждали преди. На второ място били седемгодишните, следвани от единадесетгодишните. Възрастните най-трудно си припомнили кои от животните са виждали преди.
Слотски обяснява, че причината по-малките деца, особено тези на пет години, да са по-добри в теста от по-големите е, защото все още не са се научили да категоризират животните в ума си. Като резултат те подробно проучвали всяка снимка, за да решат дали е подобна на тази с котката, която има бета клетки. От друга страна, след като колежаните научили, че само котката има бета клетки, те вече не обръщали внимание на подробностите в другите снимки. Единствено снимки на котки имали значение за тях. Ако не е снимка на котка, не е важна.
Според неговото заключение, изглежда, че когато категоризираме ние губим от поглед детайлите. И когато се фокусираме върху детайлите, губим от поглед категориите. Истината е, че като работещи възрастни, ние имаме нужда и от двете способности.
Категоризация плюс Индивидуализация = Холистична истина
- Индивидуално плюс цяло
- Индивидуално плюс теми
- ММ/Реперториум/природа плюс теми
- Източно мислене плюс западно мислене
- Запомняне плюс категоризиране
- Индийски подход, както и западен подход
Наблюдавали ли сте игра на шах на гросмайстор и игра на шах на начинаещ?
Гросмайсторът преди да направи един ход предвижда всички останали вероятности, неговият ум разиграва възможностите за всяка стъпка, той не играе прибързано и чисто спонтанно като начинаещ, неговият ход е добре обмислен като част от плана на играта… и тук интегриращият подход влиза в картината. Интегриращият подход е ход на гросмайстор, поглед към лекарство, в случая растително лекарство, семейство, по-висш таксономичен ред от гледна точка на материя медика, реперториум, доказване, стари и нови изследвания, поглед от гледна точка на химията, токсикологията, от митологията, използването на съвременната медицина, билковата медицина, историята, природата. Така получаваме пълно разбиране на растителното лекарство, на семейството или по-висшия такосономичен ред и шансовете за грешка намаляват.
Нека ви разкажа историята за Жилещата коприва от митологична гледна точка и как тя подчертава разбирането за точно това лекарство.
Йетсун Миларепа, Тибетски Буда
Той бил Тибетски сидха и като млад бил известен убиец, след което се обърнал към Будизма, за да стане завършен Буда независимо от миналото си. След смъртта на баща му, богатството на семейството му било отнето от неговите леля и чичо. По молба на майка си, Миларепа напуснал дома си, за да изучава мъгьосничество (черна магия), за да отмъсти, убивайки много хора.
Преди Марпа да се съгласи да обучава Миларепа, той го накарал да премине през много унижения и изпитания. В продължение на осем дълги години той вършел проста, тежка и болезнена работа и много страдал, и не бил посветен от Марпа преди на изминат тринайсет дълги години. Марпа го принудил първо да строи, а после да разрушава три кули (високи 60 стъпки, около 18 метра). Накрая трябвало да построи една многоетажна кула в Лодраг, която все още съществува. Накрая Марпа го приел, обяснявайки му, че изпитанията били средство за пречистване на негативната му карма.
Дългите години на практикуване довели до “дълбоко преживяно осъзнаване на истинската природа на действителността”. След това той живял като напълно реализиран йога и накрая дори простил на леля си, която причинила бедите на семейството му.
СЛЕД ПРОСВЕТЛЕНИЕТО и след като приключил обучението си с Марпа, Миларепа скитал по земята в търсене на подходящо за медитация място. Той медитирал в Пещерата на Бялата скала, където имало поток с хубава вода и малък участък земя с жилеща коприва. В началото той наблюдавал жилещата коприва, как расте, всички нейни приложения и понякога бивал ожулен от нея. От копривата Миларепа направил плат, с който да прокрие тялото си и брашно за изхранването си. Същата жилеща коприва постепенно с напредването на неговото осъзнаване ставала постоянния му спътник и помощник. Постепенно кожата му станала с цвета на копривата, дори косата върху главата му станала четинеста и зелена.
Просветлението превърнало врага в приятел
Една история за него… Миларепа обяснява щастието в приказката за копривата: “Една малка твърда възглавница под мен (направена от коприва): щастие”.
Гладуващи ловци откирили пътя към неговата пещера. Гледайки към него те казали: “Това човек ли е или призрак? Съдейки по неговия вид и облекло, това вероятно е призрак”.
Миларепа отворил устата си и казал, “Аз съвсем определено съм човек”.
“В такъв случай молим за малко храна, която няма да пропуснем да платим по-късно”.
“Разбира се, че имам храна”, отговорил Миларепа. “Но нямам нищо подходящо за ядене за вас”.
Ловците отговорили, “Ние ще ядем това, което и ти ядеш. Това ще ни бъде достатъчно”.
Миларепа отговорил, “Много добре тогава, запалете огън и сгответе малко коприва”.
След като запалили огън и сготвили малко коприва, те казали, “Сега имаме нужда от малко месо или мазнина, за да я подправим”.
Попитан от ловците, Миларепа казал, “Ако имах месо или мазнина, моята храна щеше да бъде питателна, но не съм имал от години. За подправяне използвам коприва”.
“В такъв случай ни трябва малко ечемичено брашно”, казали те.
Миларепа отговорил, “Ако имах брашно, на моята храна нямаше да й липсва плътност, но не съм имал от години. Вместо брашно също използвам коприва”.
Тогава ловците казали, “Добре тогава” и добавили “Ние не можем без сол”.
Миларепа отговорил, “Ако имах сол, на моята храна нямаше да й липсва вкус, но не съм имал от години. Вместо сол използвам коприва”.
Те казали, “Определено, с твоята храна и с твоето облекло ти никога няма да подобриш външния си вид или да възвърнеш силата си. Това не е подобаващо за човек. Дори слугите имат пълен корем и топли дрехи. На света няма никой по-окаян или по-жалък от теб”.
“Не бива да казвате подобни неща”, отговорил Миларепа.
Аз започнах с много неща, много, много неща, много, изтърпях много страдания с моя гуру Марпа. Аз постигнах това единствено нещо, от което се нуждая, сега оставам с него и то ме прави щастлив.
Това единствено нещо в просветлението станало негов другар и приятел в постигането на по-висшата цел! И това била жилещата коприва!