Съществуват много и различни закономерности, които могат да ни вдъхновят.
Открий онова единствено подобие и ритъм в растение, елемент, животно, музика, танц, песен или друг естествен модел.
Позволи на песента и ритъма на едно от тези подобия, подобно или по-велико, да те разтърси.
И обещавам, че няма да бъдеш заблуден.
То ще те заведе у дома.
Интегриращият многоаспектен подход в разбирането на холистичния ключ на растителните лекарства вече беше ясен. Следващият въпрос, който възникна беше, коя класифицираща система би била в синхрон с този подход?
Да, класифицираща система, която не е личностна (създадена от един човек), а холистична и интегрираща, нали?
Върнах се отново назад към това, което вече знам, към подходите за които вече бях прочел. Имаме “Прозрение в растителния свят” (Insights into Plants) от д-р Раджан, “Удивителния ред” (Wondrous Order) от Якир, “Прекрасните растения” (Wonderful Plants) от Ян Шолтън, “Растенията: хомеопатично и медицинско приложение от гледна точка на растителните семейства” (Homeopathic and Medicinal Uses from Botanical Family Perspective) от Франс Вермюлен.
Така установих коя класификация използва всеки един от тях.
- APG* I (1998) - Д-р Шанкаран използва предимно тази класификация заедно с Кронкуист
- APG II (2003)
- APG III (2009) - Ян Шолтън
- APG IV (2016) - Франс Вермюлен използва тази класификация
- Кронкуист (Cronquist) - Якир
*Групата по филогения на покритосеменните (на английски: Angiosperm Phylogeny Group, APG) е международна организация на специалисти по систематика на растенията. Тя е образувана през 90-те години на 20 век с цел да преработи традиционните класификации на покритосеменните, така че да съответстват на съвременните представи за тяхната филогения, базирани на по-новите генетични изследвания. През 1998 година групата публикува своята класификация (APG I), която е актуализирана през 2003 година (APG II). (б. пр.)
Опитах са да разбера на какво се основава всяка от тези класификации.
Групата по филогения на покритосеменните, или APG е неформална, международна организация на група ботаници, които си сътрудничат, за да установят консенсус относно таксономията на цъфтящите растения (покритосменните), която да отразява новите знания за връзките между растенията, открити чрез филогенните проучвания.
Филогенията: е наука за еволюционната история и родствените връзки между индивиди или групи*. Връзките се установяват чрез методи на дедуктивни филогенни изводи. Тези методи правят оценка на наблюдаваните наследствени белези, например ДНК последователности или морфология като се проследява еволюционния модел на развитие на тези белези. Филогенните анализи са вече централен метод за разбиране на биоразнообразието, еволюцията, екология и геномите.
* Тя се основава на филогенната хипотеза, че всички живи организми имат общ произход. Филогенията изучава дивергенцията и развитието на всички групи във времето и мястото, и начина, по който се извършва. (б. пр)
Класификацията на Кронкуист, създадена от Артър Кронкуист, дава Интегрираща система на класификация на цъфтящите растения.
Той става известен с изучаването на Сложноцветни (Compositae/Asteraceae). В негова чест, два рода от това семейство носят неговото име. Това са Cronquistia, чийто възможен синоним е Carphochaete и Cronquistianthus, който понякога е включван в една група с Eupatorium.
Класификацията на Кронкуист е типичната класификационна система създадена от един ботаник или от малка група ботаници. В различните държави се ценят различни системи и техните осъвременявания. Например, това е систематиката на Енглер в континентална Европа и систематиката на Кронкуист в Съединените щати.
Така системата Кронкуист е създадена от един или няколко човека и без тях шансовете за развитието на системата са минимални. Шансовете системата да стане холистична или да интегрира познания от различни източници като генетични и еволюционни са също намалени.
Така разбрах, че класификацията APG е тази, която се основава на откритията на много учени от различни части на света, тя се основава на секвенирането на ДНК и обхваща както макроскопските, така и микроскопските аспекти при класификацията на растенията.
Много от търсачките в интернет също използват тази система на класификация и така я правят лесно достъпна. Много от учените също използвата APG IV в своите класификации.
Тъй като APG IV се вписва добре в моето разбиране за интегриращ и холистичен подход, аз реших да използвам тази класификация.
